Бивш депутат от ДБ: Прав е Денков, чувствам се тероризирана
Прав е Денков. Аз в действителност се чувствам тероризирана. Това написа в обществената мрежа Фейсбук националният представител Кремена Кунева в 48-ото Народно заседание, определена от листата на “Демократична България " в 24-и МИР София по отношение на националните митинги на зърнопроизводителите.
В поста си Кунева споделя, че преди година е разговаряла със земеделец по тематиката и той й декларирал, че " в случай че не плащаш на " който би трябвало " и това няма да имаш ".
" За сметка на това, една шепа хора имат яхти, самолети, частни имения и острови. Някои от тях в никакъв случай не са държали лопата, а под ноктите им не е кървяло от работа на полето ", споделя още някогашният народен представител.
Ето какво гласи целият пост във Фейсбук на Кремена Кунева по тематиката със зърнопроизводителите без редакторска интервенция:
" Ами прав е Денков.
Аз в действителност се усещам тероризирана.
Помня хората от моя роден край, малко градче в Южна България с прелестна плодородна земя, по какъв начин в детството ми съвсем нямаше семейство, което да не се изхранва със земеделие. С труда си устояха задачите си фамилии, пращаха децата си да учат умерено, живееха почтено.
После лека бавно всичко завърши.
Малцина окрупниха всичко. Хората не можаха да се оправят с неравенството във връзка с добива и цената. Станаха небогати, не можеха повече да пращат децата си да учат. Лека бавно бедността се трансформира в тежко задължение, тъга, а неналичието на благоприятни условия за образование на децата ги оставяше на произвола на социума, който деградираше с цялостна мощ.
От градче, в което хората работливи и дейни, живееха в мир и относително благополучие, имаха своя културен и обществен живот, се трансформира лека бавно в място, която ставаше все по изпразнено от живец. Започнаха обири, трафиканстване заради непосредственост с границите на Турция и Гърция, занемаряване на дребни деца на баби и дядовци и тръгване на гурбет някъде, където земята е същата като тяхната, само че някой различен има друга визия за нейното богатство.
Останаха малко на брой, които до преди няколко години към момента се бориха да запазят уменията и традициите в земеделието и да създават. Работиха почтено и доста. Но в един миг и те се отхвърлиха.
Последния човек, с който разговарях по тематиката преди година, да кажем междинен или по-скоро дребен земеделец, ми показа, че към този момент едвам устоя. Че в случай че не плащаш на " който би трябвало " и това няма да имаш.
В градчето ми към този момент от дълго време няма кино, спектакъл идва 1-2 пъти годишно, младежите нямат място, на което да се забавляват, а началните учебни заведения все по-трудно резервират своите учители, които не могат да съберат нужния брой деца, с цел да образуват една паралелка.
За сметка на това, една шепа хора имат яхти, самолети, частни имения и острови. Някои от тях в никакъв случай не са държали лопата, а под ноктите им не е кървяло от работа на полето.
Не знам... не знам...
Пак споделям. Чувствам се тероризирана. Наистина. "
В поста си Кунева споделя, че преди година е разговаряла със земеделец по тематиката и той й декларирал, че " в случай че не плащаш на " който би трябвало " и това няма да имаш ".
" За сметка на това, една шепа хора имат яхти, самолети, частни имения и острови. Някои от тях в никакъв случай не са държали лопата, а под ноктите им не е кървяло от работа на полето ", споделя още някогашният народен представител.
Ето какво гласи целият пост във Фейсбук на Кремена Кунева по тематиката със зърнопроизводителите без редакторска интервенция:
" Ами прав е Денков.
Аз в действителност се усещам тероризирана.
Помня хората от моя роден край, малко градче в Южна България с прелестна плодородна земя, по какъв начин в детството ми съвсем нямаше семейство, което да не се изхранва със земеделие. С труда си устояха задачите си фамилии, пращаха децата си да учат умерено, живееха почтено.
После лека бавно всичко завърши.
Малцина окрупниха всичко. Хората не можаха да се оправят с неравенството във връзка с добива и цената. Станаха небогати, не можеха повече да пращат децата си да учат. Лека бавно бедността се трансформира в тежко задължение, тъга, а неналичието на благоприятни условия за образование на децата ги оставяше на произвола на социума, който деградираше с цялостна мощ.
От градче, в което хората работливи и дейни, живееха в мир и относително благополучие, имаха своя културен и обществен живот, се трансформира лека бавно в място, която ставаше все по изпразнено от живец. Започнаха обири, трафиканстване заради непосредственост с границите на Турция и Гърция, занемаряване на дребни деца на баби и дядовци и тръгване на гурбет някъде, където земята е същата като тяхната, само че някой различен има друга визия за нейното богатство.
Останаха малко на брой, които до преди няколко години към момента се бориха да запазят уменията и традициите в земеделието и да създават. Работиха почтено и доста. Но в един миг и те се отхвърлиха.
Последния човек, с който разговарях по тематиката преди година, да кажем междинен или по-скоро дребен земеделец, ми показа, че към този момент едвам устоя. Че в случай че не плащаш на " който би трябвало " и това няма да имаш.
В градчето ми към този момент от дълго време няма кино, спектакъл идва 1-2 пъти годишно, младежите нямат място, на което да се забавляват, а началните учебни заведения все по-трудно резервират своите учители, които не могат да съберат нужния брой деца, с цел да образуват една паралелка.
За сметка на това, една шепа хора имат яхти, самолети, частни имения и острови. Някои от тях в никакъв случай не са държали лопата, а под ноктите им не е кървяло от работа на полето.
Не знам... не знам...
Пак споделям. Чувствам се тероризирана. Наистина. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ